Летният Атанасовден

На 5 юли се посреща летният Атанасовден, Жетвар – празник в чест на Атанасий Атонски, роден в гр. Трапезунд и живял през X век. Отдал се на християнството Атанасий отива в Света гора и там заживява аскетичен живот до края на дните си.

 

Според народното поверие на Атанасовден по подобие на летните си братя Тодор и Иван, „облича зимен кожух и поема пътя към Бога, за да донесе студовете и ледовете”. Във високите планински райони, където житата узряват по-късно, с Атанасовден се слага началото на жетвата (жътвата). Тя е съпроводена с магически действия. Обикновено пръв зажънва човек „с лека ръка” или най-възрастния и опитен жътвар. Първите два-три класа се хвърлят напред с думите: „Бог напред, ние след него!”. Често жътварите опасват около кръста си отрязаните житни класове, за да нямат болки при навеждане и жънене. Първият сноп се връзва с червен конец, изправя се и се нарича: „Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!”. Върху него се постила чиста кърпа и се поставят пари - дар за жътварите. Последните класове от ожънатата нива се сплитат с помощта на червен конец и се нарича „Божа брада”, „брада на нивата”, „нивнина”. Тя се явява символ на плодородието. В едни случаи се оставя на нивата (в южните райони на България брадата се оставя сред нивата, „за да остане там берекетът”), а в други се отрязва и се занася в хамбара. Понякога Божа брада се сплита от двойни класове, които се поставят при семената за посев, за да бъде реколтата обилна. Брадата се оплита от девойка с живи родители и се запазва до следващата година. Обредното сплитане на брада е във връзка с аграрните култове и е подчинено на идеята за вечния вегетационен процес (земя-зърно - зърно-земя).

 

 

В Средните Родопи и Странджа на летния Атанасовден се колят общоселски курбани и се нареждат богати трапези. Жените раздават пресни погачи за дъжд и берекет. В Асеновградско мъжете обикалят селското землище с кожата на закланото обредно животно - най-често коч или вол, за да бъдат предпазени посевите и градините от градушка и поройни дъждове. В западните български краища летният св. Атанас се почита като патрон на орачите. Св. Атанас Летни носи чертите на древните соларни божества - повелители на небесния огън, на летните небесни стихии, на слънцето, от което зависи плодородието.