Гергьовден

На 6 май се празнува Гергьовден, Гергювден, Гергевден – в народните песни се говори, че е „по-личен от Великден”. Поверията и легендите за св. Георги му преписват митични свръх човешки качества. В ритуалният култът към светеца се изпълняват обреди, ознаменуващи възраждането на природата.

 Гергьовден се пада точно в разцвета на пролетта, след него вече настъпва лятото; с Гергьовден започва, а с Димитровден завършва лятната половина на стопанската година. Чрез това двойно деление прозира  митологичната идея за двойствеността на иначе единния заобикалящ ни свят. Календарният момент играе възлова роля в изграждането на образа на християнския светец, дал името на празника.

Свети Георги може би е най-почитания български светец. Той властва над ниви и стада, от него зависи тяхното плодородие; фолклорът го описва като могъщ юнак, които убива триглавата ламя (митично чудовище, живеещо в пещери или в езеро – явява се пазител на водите му и ги „пуска” на хората, ако й принесат в дар човешка жертва), от която след отсичането на главите й потичат три реки с мляко, вино и пшеница.

В народните представи и християнската иконография св. Георги е изобразен винаги на кон и въоръжен, а в нозете му лежи убитата ламя.

Според различни виждания свети Георги е носител на черти на гръмовержеца Зевс и славянския Перун, на тракийския Дионис и конникът Херос, някои го сравняват и с гръцкия бог Аполон или с египетския Ра. Така или иначе качествата на светеца според традиционната култура оказват целокупно влияние върху здравето, живота и плодородието на народа.

Макар и твърде условно празничната обредност може да се обособи в няколко основни групи:

Първата е свързана с дивата природа и включва набирането на зеленина, събирането на билки и треви, ритуалното къпане и миене с вода и роса. Със свежа зеленина се окичват вратите и праговете на домовете, кошарите и оборите. Преди изгрев слънце се берат лековити билки и треви, от тях се вият китки, които връзват на котлите за млако, хвърлят в нощвите и върху печеното агне, закърмят с тях овцете и добитъка, запазват ги за лек през годината.

Ранно сутринта на празника здрави и болни, а най-вече безплодни жени, се валят по поляните в росата, къпят се в реки и извори, мият се или се пръскат с вода.

Водата се възприема в българската традиция, като един от основните и неизменни елементи от сътворението на света, тя е по-важна и от земята. Според дуалистичните космогонични легенди, преди да се сътвори този свят, земята била покрита с вода. Вярва се, че във водата обитават различни духове, които народът персонифицира в образи на жени, моми, ергени и др.

За росата традицията говори, че се е образувала от сълзите на починали девойки тъгуващи по любимите си.

Според битовото християнство росата представлява сълзите на св. Богородица.

Смята се, че пролетната роса, особено по Великден и Гергьовден е много лековита. С нея жените и момите мият лицата си, за да нямат лунички и обриви. Събират роса, която после използват в млякото и обредните гергьовски хлябове. Дават от нея и на децата да пият за здраве. 

Голямото разнообразие на тези обредни действия почива върху вярването (представата), че в навечерието на Гергьовден зелената растителност и водата имат магическа сила, дават здраве и плодовитост.

Възлов момент във вегетацията на растителността се утвърждава и обредното обхождане на посевите. Стопаните обикалят нивите, заравят в тях червено великденско яйце, разхвърлят слама, специално запазена от миналата година, откъсват житен клас и го отнасят в дома си. Смисълът на тези действия е да се предпазят пролетниците от суша, градушка, огън, както и от обиране на плодородието. Вярва се, че в нощта срещу Гергьовден (както и преди всички гранични моменти на преход към нов годишен цикъл или сезон) „небето се отваря”, настъпва време, в което се събуждат демоничните сили на хаоса, земя и небе се срещат.

Това е и времето, когато по магически път тези сили могат да „превземат” плодородието. Жени магьосници (мамници) взимат плода на нивите и млякото на добитъка.

Втората основна група включва обичаи и обреди свързани с овцевъдството и скотовъдството. Св. Георги в българските представи се разглежда като най-яркия покровител на стадата. Към тази група спада: обредното извеждане на стадото на първа зелена паша, обредното доене на овцете, първото вкусване на мляко и млечни продукти.

В непосредствена връзка с практиките на тази група е и моментът около обредното колене на агнето в чест на светеца и идеята за жертвата - жертвоприношението.

Жертвоприношението се явява един от универсалните механизми за регулиране на взаимоотношенията между човека и заобикалящия го свят. Притежава умилостивителна, предпазваща и изкупителна функция, която не е предназначена за обикновения човек, а за свръхестествени субекти: добри или лоши божествени сили или стихии – свързани с водата, огъня или въздуха. В този смисъл жертвата е отговор от които не следва конкретен материален дар, а добронамереност и помощ за плодородие, здраве и приплод на домашните животни. Обикновено се подбира първото родило се мъжко агне в стопанството.

Другата обичайно-обредна група обхваща приготвянето на хлябовете. Тестото за тях се замесва от момиче, млада булка или от стопанката.

Обредите от следващата група се обединяват около празничната трапеза (където цялото семейство задължително се събира), която се прави върху ново покаралата зеленина. Освен агнето се поставят и тези храни, чието първо дегустиране има обреден характер: прясно издоеното мляко, подсиреното от него сирене, квасеното мляко, чесънът.

Чесънът притежава голяма апотропейна сила, свързана със специфичната му остра миризма и реалните му качества. Вярва се, че предпазва от ухапване на змия, различни болести, зли сили и демонични същества.

 Около трапезата се изпълняват и обичаи и обреди с брачна насоченост. Напр. жените замерват тазгодишните младоженци с бучка сиране за плодовитост. Около трапезата се играят гергьовски хора и се изпълняват песни с митологично-религиозен или баладичен характер. Такива песни, наред с припевките за любовта между моми и момци се изпълняват и при люлеенето на гергьовските люлки, вързани за зелено дърво. Там се извършват гадания и предсказания за здраве, дълголетие и любов.